Всички техники, свързани с дестилация, ректификация и/или кохобация при билките отдавна са измислени и се демонстрират и използват и в лабораториите във вид на лабораторна стъклария.

Гледайки лабораторните стъкларии, аз всъщност разработих и своя си екстрактор на Сокслет. 

Мисля, че ясно се вижда на втората снимка лабораторния стъклен Сокслет вдясно и моят от инокс в ляво.  Всъщност, когато става дума да си получа за мен си дестилати, или имам поръчка от клиент/ка за хидрозоли или екстракти от билки, аз си ползвам моята си лабораторна стъклария. 

Просто защото аналозите си от инокс обикновено изработвам за по-големи обеми, т.е. не за домашно ползване все пак, а макар и малък, но все пак бизнес.

Такъв е случаят и със системата ми за добив на биоетанол в домашни условия, която също върши работата и на кохобационна колона при добив на етерични масла у дома. (Първата снимка в началото). Видях я като лабораторна стъклария, щракна ми веднага как да я преправя и за какво да я използвам.

Тъй като тя си беше предвидена за обем на суровина тип колба, аз пробих колбата на подходящо място, за да мога да вкарвам все пак пари от по-обемист съд, което е абсолютно задължително при етеричните култури. (Прилагам в ляво по-голям размер на сникмата за да се видят и подробностите).

Кое е 'магията' в този лабораторен уред? Че има на практика две колони и че позволява непрекъсната дестилация, което при системите за добив на биоетанол се нарича колона с непрекъснато действие, а при добивът на етерични масла функцията се поема вече от малко попреработена кохобационна колона.  

Топката на колбата, заедно със специалните сферични хладилни елементи (двете малки стъклени сферички) и серпентината горе играят ролята на ректификационна колона, защото сферичките не са празни топки а имат специални стъклени образувания, които връщат конденза назад както в ректификационната колона.

А функцията на непрекъснатост тук се реализира ръчно, чрез предвидения механизъм по време на варката да може да се отваря колбата без да се изпускат пари и да се излива обратно вече получения дестилат (алкохол) до получаване на необходимата концентрация. (На снимката това е тръбичката с кранчето, на която съм нанизал силиконово маркуче).

Същото става и при дестилация на билки. Кохобацията се реализира от човека чрез ръчното връщане на хидрозола докато се 'изцеди' всичкото съдържание на полезната съставка. На снимката вдясно мисля че се вижда хитроумно монтираната извита тръбичка, която всъщност във вътрешния си край се потопява във върнатия назад дестилат (все едно флегмата в ректификационната колона). Е, 'магията' нямаше да се получи, ако не бях пробил отвора за връзка с куба така, че топката на колбата хем да задържа дестилат до ниво малко над тръбичката за да не може при отворено кранче да тръгнат пари нагоре по тръбичката, хем и да не се пълни излишно а да се излива почти всичко обратно в куба (казана). Затова всъщност крепежа на стъкларията е така малко нестандартно реализиран, за да се спази подходящия наклон, гарантиращ безпроблемната функционалност.

Ако някой е навит да инвестира и да рискува с мен, бих се опитал да произведа и аналог изцяло от инокс за съдове да речем от порядъка на 40-50 литра обем, което ще е достатъчно и за експериментаторски, но и за някакви все пак бизнес цели.