Април идва един мъж и ме пита мога ли да му реша проблема. Не знам дали знаете, но тютюнът, след като се ниже и после се суши. А след сушилнята излиза много чуплив и ронещ се дори на прах. И за да се обработват все пак цели листата е необходимо отново да се навлажни.
Е, заданието беше, мога ли да направя машина, която овлажнява точно колкото трябва тютюна след сушилнята.
Казах, че трябва да помисля. После мислихме заедно дали да е тип фурна, в която от парогенератор да вкарваме за определено време пара. На мен ми хрумна, че е по-добре да е фурна, но от проточен тип. И лента да вози за определено време тютюна през фурната с парата.
Договорихме се да работим по този вариант. Казах им, че за цени и срокове мога да говоря след като вече технологично си представя в главата нещата. Възложителят резонно ме подпита, ама ако измислиш нещо дето само ти си знаеш и можеш, после какво ще правим. Отговорих, че аз по принцип мисля нещата си да са не правени от мен, а от неща в масови производства, нагодени за моите цели. И остана да си мисля как пак да се изявя като супер системен интегратор.
И наистина ми хрумна, според мен, страхотна идея. Да направя транспортната лента от велосипедни части. Те се произвеждат масово и са евтини. Позволяват регулиране на скоростта. И са си не просто метални, а предназначени да не ръждясват от дъжд и луга.
Главозамаях се от простотата на хрумването си и приех поръчката.
Нооо... ми се разгони фамилията.
За да направя транспортна лента от веловериги с ширина 30 см. и дължина един метър се оказа, че трябва много играчка. Със съосности и нивелирания и натягания на веригите.
По едно време направо се отчаях.
Решението ми наистина е елегантно и евтино и само от масово произвеждани елементи. Но ми трябваше време и добре, че пак да повторя, Възложителят помагаше а не ми пилеше както повечето в България.
И така, стойката е от водопроводни тръби и водопроводни фитинги (тетки, колена, нипели, муфи и холендри). Т.е. развиваш и разглобяваш. Пренасяш и пак завиваш. Само с един водопроводен ключ.
'Фурната' измислих от два алпака казана.
Моторчето е постяннотоково от чистачки на ТИР. Т.е. може транспортьора да си обръща с едно превключване посоката на движение.
Смяната на скоростите става като веригата се премества от едно зъбно колело от венеца на бегач към по-голямо или по-малко от същия венец. Има венци и с пет зъбни колела за бегачи на една ос.
Понеже Възложителят три пъти ми променя 'ама не може ли още по-бавно', накрая направих задвижване с два венеца с по 5 зъбни колела и отгоре двигателното колело да е всъщност онова с курбела и педалите.
Във 'фурната' монтирах и нагреватели с терморегулатор, които поддържат автоматично температурата вътре и пароразпръсквател за обдухване с пара на преминаващата по лентата суровина.
Получи се страхотен автоматизиран комби-уред, който може да се използва още и за следните други приложения:
1. Само сушилня и/или с-ма за изпичане. Тогава транспортната лента е от вериги и иноксова мрежа и няма впръскване на пара, а се добавя и вентилатор за да стане като конвектомат. С такава с-ма може да се изсушава лук, чесън, червен пипер, преди да се подадат за смилане на брашно.
2. С-ма за овлажняване както тази на тютюн и/или някаква паста (макарони) и т.н. Тогава се слагат такива скорости, че да успее парата да овлажни суровината за времето на преминаване през 'фурната'.
3. С-ма за измиване и/или обпръскване с някакви разтвори на суровината. Тогава се пуска вместо парата вътре, чрез един 'душ' да се впръсква разтворът или просто разпрашена вода под налягане.
И всичко е въпрос на настройки на скоростта според нуждите на суровината.
Първата ми машина, пак да повторя, благодарение на Възложителят, че беше разбран и търпелив стана макар и не в срокове и със забележки, които аз, разбира се приех.
Но сега вече ЗНАМ и МОГА!
Само вижте цената: 3000 лв. за:
1. 'Фурна' от алпака с диаметър 50 см. и дължина 100 см. Т.е. 200-литрова 'фурна'.
2. Два ел. нагревателя отгоре отвътре от по 0.5 кВт за този случай с терморегулатор за автоматична поддръжка на зададената температура вътре във 'фурната'.
3. Парогенератор с терморегулатор и ниворегулатор към него, за автоматично доподаване на вода с цел непрекъснат режим на работа. На парогенератора има и електрически управляем клапан, който отваря подаването на водата вътре и чрез възвратен клапан не пуска пара навън.
4. Табло за управление.
5. С-ма за задвижване на база велосипедни венци и вериги. Разработих и транспортьор и от високотемпературна порьозна надупчена (за да се оттича пак) тип дунапрен материя както се вижда на снимката с бялата лента в дясно.
Какви още екстри има системата ми?
Ами абсолютна простота на обслужване. Всеки почти знае как да се оправя с велосипед.
Абсолютна модулност и разглобяемост с цел преносимост. Например 'фурната' се крепи само на една скоба за стойката. Т.е. това са независими модули. Развиваш скобата и махаш фурната.
Лека и даже бих казал феерична а не за нуждите на танкостроенето конструкция. Всъщност и един човек (все пак мъж) може да я мести.
Енергоефективно решение: Благодарение на доподгрявката от нагревателите бързо се достига насищане с пара без тя, парата излишно в началото да кондензира и капе. Благодарение на тесните 'цепки' на входа и изхода на 'фурната' парата си остава най-вече вътре.
Обща инсталирана мощност на всичко само 4.2 кВт на 220 волта, като важните модули, до които има досег човек са на ниско напрежение, т.е. на практика безопасни (мотор на 24 волта и терморегулатори и клапани на 12 волта).
И пак ви повтарям цената за цялата тази автоматика, гъвкавост и независимост от 'майстори': 3000 лв. Една месечна заплата на морящите ни безбройни нападжийки или там други даже не висши чиновнички из безбройните ни министерства и агенцийки. Иначе само за проста гумена транспортна лента с дължина един метър и ширина като моята искат у нас цени от 1500 лв. нагоре. Без скорости и смяна на скорости, без стойки и даже. Камо ли и с фурната, парогенератора и автоматиката им.
|