Най-важния елемент на един казан е системата му за конденз. Затова, серпентината не трябва да е много тясна (или пък дълга и широка), защото налягането в казана се повишава и дестилата излиза на тласъци и с боклуците из охладителната система. Не трябва и да е прекалено широка, защото ще има загуба на алкохол. Разбира се зависи и от силата на огъня, но от нея зависи по скоро времето за изваряване.

В този сайт има времева диаграма на процеса на дестилация на алкохол. Тя е от немската книга Schnaps brennen als Hobby. Малко коментари по диаграмата: когато започне изваряването и температурата на джибрите достигне 62-64 градуса започва да тече метанол (т.е. първите капки), след което при достигане на 74-76 градуса,  започва да тече спиртът, който всъщност трябва да събираме. След 95-96 градуса започва да тече чиста вода, която започва да разрежда спирта и така да сваля градуса му. Ако един казан е снабден с термометър, който измерва например до 110 градуса, то тогава изваряването става по-професионално. Затова и съм внесъл от САЩ специални термометри за казани. И още нещо важно: разреждането в последната фаза не бива да продължава под 60 градуса, защото ракията ще получи страничнен привкус (например от некачествените  джибри). Градуса е по-добре да се мери не с гребане от общия съд, защото може да се изпусне ракията. Измерва се последното изтекло количество. Като започне да тече потока (слабият или просто безградусов дестилат огъня може да се усили малко за ускоряване на процеса.