Исторически е прието, че разколът между Великобритания и американските и колонии, довел до появата на САЩ е зпочнал с 'Бостънското пиене на чай' в 1773г. 
Но истината е друга. Петдесет години преди това колонистите били сплотени против метрополията заради една проста причина - дестилацията на алкохол. Първоначално за рома, а после последвало и въстанието Whiskey Boys.
Как дестилацията на алкохол създала САЩ?
Първите заселници в Северна Америка срещнали един голям проблем: на атлан ическото крайбрежие на днешните щати не виреят зърнените култури. А пък и немците с бирата и ирландците с уискито си знаели как ама от ечемик, жито и т.н. Възникнал проблем с питието.
В 1613г. испански хронист написал шашнат как 'към 300 колонисти пият само вода, което е против английската природа и затова колонистите най-вече се нуждаят от добро питие'.
По-нататък историята, заедно с това как са си решили проблема янките описва канадският историк Том Стендидж в своята "История на света в 6 чаши" (Tom Standage «A history of the world in 6 glasses»).
Всичко започнало в края на 17-ти век, когато ромът станал най-разпространеното питие в тогавашна Европа. Той бил много по-евтин от френското бренди, защото го правели от отпадъците от производството на захар. Ромът бил не само по-евтин, но и по силен. Бедните пиели рома направо, а по-богатите си правели разни пуншове (смески от ром, вода, лимонов сок и подправки). Между другото това били предшествениците на днешните коктейли. Ром пиели всички и почти винаги.
"Бедните и нечестивците могат да се напият за едно-две пенита" - се оплакал бостънския свещеник Инкриз Матер в далечната 1686г.
И така в края на 17-ти век в английските колонии, от които са се образували днешните САЩ и особено в Салем, Нюпорт, Недфорт и Бостън започнали не да внасят ром, а само суровината за неговото производство. И започнали да си го произвеждат сами. Ромът станал най-печелившата стока, произвеждана в Нова Англия. Той бил толкова евтин, че средната дневна заработка на бедните стигала да си пиянстват по цяла седмица (боожеее, какъв само стандарт на живот, а)!
Ромът се продавал не само на индианците, но и станал валута за покупка на роби от западното крайбрежие на Африка.
И понеже Франция забранила производството на ром в своите колонии за да си защити пазара на бренди (още тогава Франция си била Франция и не се съобразявал особено със САЩ), то френските производители на захар за тортите и пастичките и те с радост продавали отпадъка си на никакви цени на янките. (Два до три пъти по-евтино от цените на англичаните). Но английските производители на уиски изпищяли и в крайна сметка в Лондон в 1733г. бил приет закон, известен като Законът за патокито. По същество този закон въвеждал мита в размер 6 пенса за галон суровина за ром, внасяна от френските колонии. Но и с това мито френската суровина си оставала пак по-евтина от английските. Да отбележа че по това време ромът вече бил 80% от износа на бъдещите САЩ! А и самите янки бая пиели. По него време се описва, че средно бъдещите САЩ изпивали до 4 галона годишно на човек ако включели в статистиката и жените и децата, а иначе реално на мъж се падало по 18.2 галона!
Ромът станал и важно 'възпитателно средство' и за черните роби. Годишно един роб потребявал 3 галона ром (13.5 литра) като награда. Например за ловене на мишки в полето през нощта един роб получавал допълнително чаша ром.
Та затова янките не се съобразявали с английския закон за патокито и продължили алъш-вериша с френските колонии на контрабандни начала. Така 90% от рома в Северна Америка си продължил да се произвежда с френски суровини. (Дано се досещате защо Франция им подарила статуята на свободата - това е икономика глупако!).
Но ромът влязъл и в политиката.
Например бащата на САЩ - Джордж Вашингтон си внесъл кандидатурата през 1758 г. за законодателното събрание на Вирджиния и активистите му в избирателната му кампания раздали безплатно тогава 28 галона ром, 50 галона пунш, 34 галона вино, 46 галона бира и два галона шира. И това в избирателен окръг, дето по това време са живеели само 391 избирателя! Представяте ли си! А днешните нашенци купуват цигански гласове за по едно кебапче.
И въпреки че янките не спазвали закона за патокито то не им пречело да се възмущават от него и да протестират срещу него. Изобщо приемането на закона за патокито се счита за най-сериозната стратегическа грешка на Британската Корона. Защото хем настроило всички редови янки срещу империята, хем ги научило че законите може и да не се спазват.
Британската корона продължавала да се бори с производителите на алкохол.
Следващата стъпка станал Законът за захарта от 1764г.
Тогава британските колонисти и британската армия за последен път се били заедно. Срещу французите и индианците. Но победата в тази война оставила Великобритания с огромен дълг. И правилно считайки от Лондон, че са водили война с Франция единствено заради янките, те решили, че по-голямата тежест по изплащане на дълга трябва да се падне на янките. Освен това, покрай войната с Франция, английските военни кораби получили правото директно да потапят контрабандистите на суровини.
Янките пък започнали с бойкот на английските стоки. Агитаторите по бойкота срещу английските стоки се събирали естествено по спиртоварните в Нова Англия. Останали са записките на един от революционерите, който през 1766г. посетил събранието на "Синовете на свободата" в спиртоварната на Чейз и Спикмен, където "бунтовниците пили ром, пушили лула и закусвали със сирене".

 Taka бунтyt вече бил тръгнал. 
Първата искра на Войната за независимост на САЩ наистина пламнала от уискито.
Но междувременно преселниците от Европа в Северна Америка се движели на Запад из Дивия Запад. Заселвайки се из днешните Канзас, Арканзас и т.н. те видели, че тук си виреят добре зърнените култури. Даже давали страхотни реколти! И тогава си казали думата скотите, така де шотландците. Започнало и производството и на американско уиски. Защото и транспортирането на ром до вътрешността на Дивия Запад за онова време излизало неефективно.
Уиски там можело да се прави навсякъде. Британците далеко, морски блокади няма. Трудно можело да се обложи с някакви данъци и такси.

Нещата не се променили и след 1776г.
Така вече през 1791г. само в едната Пенсливания имало към 5 000 дестилерии за уиски. По една на всеки 6 души. (Фактически всяко семейство варяло уиски).
Това, разбира се не останало незабелязано и в 1791г. бил приет нов закон. Вече в самите САЩ. Производителите на уиски трябвало да плащат по 7 цента данък за всеки галон уиски от 1 юли 1791г. 
Това вече преляло чашата на търпението.
Повечето фермери отказали да изпълнят новия закон. Започнали и да нападат и събирачите на този данък. Горели им и данъчните книги. Управляващите пък започнали да палят дестилериите на бунтовниците. А янките започнали да си формират въоръжени отряди да си ги пазят. В крайна сметка Вашингтон клекнал и в 1792г. и още в 1794г. намалили акциза за уискито. Направо двойно. 
През юли 1794г. в Пенсилвания федералния маршал отишъл в дома на фермера Уилям Милер. С призовка да се яви в съда. Но на маршала оказали съпротива. Започнала стрелба. И макар и никой да не бил даже ранен, около 500 души от околната местност набързо за две денонощия организирали въоръжен отряд. Нарекли се Whiskey Boys. После това станало нарицателно за всички бунтовници на Пенсилвания. Шоуто е, че водач на Whiskey Boys станал местния прокурор Дейвид Брадфорд.
Само седмица по-късно до Питсбърг вече се набрали към 6 000 въоръжени мъже. Брадфорд с болшинство (тогава гласували янките и за това) бил избран за генерал. Тук била приета и първата резолюция за отделяне вече от САЩ.
Властите мобилизирали 13 000 опълченци от Вирджиния, Ню Мексико и Мериленд. И заедно с артилерия тръгнали към Питсбърг. Но въстаниците се разбягали.
В последните години от живота си и самият Джордж Вашингтон основал дестилерия за уиски в своята резиденция Маунт Върнън. Започна с два казана. После станали 5. Само за първата година на производство - 1797, той произвел 11 000 галона уиски (50 000 литра). Продажбата на 75% от това уиски само му донесла 7500 долара печалба. Защо 75%? Ами останалото уиски той помнел и раздал безплатно на политическите си единомишленици.
Ето още една статистика от едно политическо събрание на тогавашните САЩ:
Пак организирана от Вашингтон. Тогава, на едно събрание със само 80 души политици било изпито 12 галона уиски (55 литра сиреч по 700 грама на глава)! Бил изпушен 5 фунта тютюн. изядени 7 буци сирене всяка по 5-6 кг. (По половин кило на човек). И сто фунта варено говеждо. (Пак по половин кило на човек).
Така уискито станало основата на американското общество.