Какво предлагам?

     

30-40 литрови професионални

30l_dest_cyal.jpgПоради голямото им

търсене ги разработих

на база иноксови

качествени

ресторантски тенджери

с капсуловано дъно...  

Виж целия текст>>>

Най-новото от мен!

rozo_kapak_koloni_m.jpg

За малкия и домашен бизнес: МОДУЛНА! рафинерия за добив на етерични масла от билки, рози и т.н.. Продължава >>>

Парогенератор

За целите на дестилацията на билки трябва парогенератор. Защото са малко билките, които се поддават само на водно-парова дестилация.
Парогенератор трябва и за качествената подготовка на джибрите. Особено ако са на база зърнени култури.
Парогенератор трябва и за бързо измиване, обезмирисяване и дезинфекция на системите за дестилация. Продължава >>>

За да е питието Ви супер!

Предлагам и хидрозоли от различни билки. С тях, вместо с обикновена дестилирана вода, ако разреждате ракията си, можете да получите чудесна Ваша си напитка. Например ако ползвате хидрозол от липов цвят. Или хидрозол от зелен орех. Е, с хидрозол от мента всеки знае, че става ментовка. Но я опитайте с дестилат от джинджифил? Повече за хидрозолите ми (флорални води) на специализирания за тази цел сайт за здраве и здравословен начин на живот .

Процесът

alco2.jpg

Цялата истина за дестилацията на алкохол е събрана в тази диаграма. Още ...>>>

За цените

ceni_metro_2015.jpg

това са снимки на обикновен дестилатор, продаващ се в 'Метро'  Продължава>>>

Малко теория
Как алкохолът създал САЩ Печат
original.jpgИсторически е прието, че разколът между Великобритания и американските и колонии, довел до появата на САЩ е зпочнал с 'Бостънското пиене на чай' в 1773г. 
Но истината е друга. Петдесет години преди това колонистите били сплотени против метрополията заради една проста причина - дестилацията на алкохол. Първоначално за рома, а после последвало и въстанието Whiskey Boys.
Как дестилацията на алкохол създала САЩ?
Първите заселници в Северна Америка срещнали един голям проблем: на атлан ическото крайбрежие на днешните щати не виреят зърнените култури. А пък и немците с бирата и ирландците с уискито си знаели как ама от ечемик, жито и т.н. Възникнал проблем с питието.
В 1613г. испански хронист написал шашнат как 'към 300 колонисти пият само вода, което е против английската природа и затова колонистите най-вече се нуждаят от добро питие'.
По-нататък историята, заедно с това как са си решили проблема янките описва канадският историк Том Стендидж в своята "История на света в 6 чаши" (Tom Standage «A history of the world in 6 glasses»).
Всичко започнало в края на 17-ти век, когато ромът станал най-разпространеното питие в тогавашна Европа. Той бил много по-евтин от френското бренди, защото го правели от отпадъците от производството на захар. Ромът бил не само по-евтин, но и по силен. Бедните пиели рома направо, а по-богатите си правели разни пуншове (смески от ром, вода, лимонов сок и подправки). Между другото това били предшествениците на днешните коктейли. Ром пиели всички и почти винаги.
"Бедните и нечестивците могат да се напият за едно-две пенита" - се оплакал бостънския свещеник Инкриз Матер в далечната 1686г.
И така в края на 17-ти век в английските колонии, от които са се образували днешните САЩ и особено в Салем, Нюпорт, Недфорт и Бостън започнали не да внасят ром, а само суровината за неговото производство. И започнали да си го произвеждат сами. Ромът станал най-печелившата стока, произвеждана в Нова Англия. Той бил толкова евтин, че средната дневна заработка на бедните стигала да си пиянстват по цяла седмица (боожеее, какъв само стандарт на живот, а)!
Ромът се продавал не само на индианците, но и станал валута за покупка на роби от западното крайбрежие на Африка.
И понеже Франция забранила производството на ром в своите колонии за да си защити пазара на бренди (още тогава Франция си била Франция и не се съобразявал особено със САЩ), то френските производители на захар за тортите и пастичките и те с радост продавали отпадъка си на никакви цени на янките. (Два до три пъти по-евтино от цените на англичаните). Но английските производители на уиски изпищяли и в крайна сметка в Лондон в 1733г. бил приет закон, известен като Законът за патокито. По същество този закон въвеждал мита в размер 6 пенса за галон суровина за ром, внасяна от френските колонии. Но и с това мито френската суровина си оставала пак по-евтина от английските. Да отбележа че по това време ромът вече бил 80% от износа на бъдещите САЩ! А и самите янки бая пиели. По него време се описва, че средно бъдещите САЩ изпивали до 4 галона годишно на човек ако включели в статистиката и жените и децата, а иначе реално на мъж се падало по 18.2 галона!
Ромът станал и важно 'възпитателно средство' и за черните роби. Годишно един роб потребявал 3 галона ром (13.5 литра) като награда. Например за ловене на мишки в полето през нощта един роб получавал допълнително чаша ром.
Та затова янките не се съобразявали с английския закон за патокито и продължили алъш-вериша с френските колонии на контрабандни начала. Така 90% от рома в Северна Америка си продължил да се произвежда с френски суровини. (Дано се досещате защо Франция им подарила статуята на свободата - това е икономика глупако!).
Но ромът влязъл и в политиката.
Например бащата на САЩ - Джордж Вашингтон си внесъл кандидатурата през 1758 г. за законодателното събрание на Вирджиния и активистите му в избирателната му кампания раздали безплатно тогава 28 галона ром, 50 галона пунш, 34 галона вино, 46 галона бира и два галона шира. И това в избирателен окръг, дето по това време са живеели само 391 избирателя! Представяте ли си! А днешните нашенци купуват цигански гласове за по едно кебапче.
И въпреки че янките не спазвали закона за патокито то не им пречело да се възмущават от него и да протестират срещу него. Изобщо приемането на закона за патокито се счита за най-сериозната стратегическа грешка на Британската Корона. Защото хем настроило всички редови янки срещу империята, хем ги научило че законите може и да не се спазват.
Британската корона продължавала да се бори с производителите на алкохол.
Следващата стъпка станал Законът за захарта от 1764г.
Тогава британските колонисти и британската армия за последен път се били заедно. Срещу французите и индианците. Но победата в тази война оставила Великобритания с огромен дълг. И правилно считайки от Лондон, че са водили война с Франция единствено заради янките, те решили, че по-голямата тежест по изплащане на дълга трябва да се падне на янките. Освен това, покрай войната с Франция, английските военни кораби получили правото директно да потапят контрабандистите на суровини.
Янките пък започнали с бойкот на английските стоки. Агитаторите по бойкота срещу английските стоки се събирали естествено по спиртоварните в Нова Англия. Останали са записките на един от революционерите, който през 1766г. посетил събранието на "Синовете на свободата" в спиртоварната на Чейз и Спикмен, където "бунтовниците пили ром, пушили лула и закусвали със сирене".
 Taka бунтyt вече бил тръгнал. 
Първата искра на Войната за независимост на САЩ наистина пламнала от уискито.
Но междувременно преселниците от Европа в Северна Америка се движели на Запад из Дивия Запад. Заселвайки се из днешните Канзас, Арканзас и т.н. те видели, че тук си виреят добре зърнените култури. Даже давали страхотни реколти! И тогава си казали думата скотите, така де шотландците. Започнало и производството и на американско уиски. Защото и транспортирането на ром до вътрешността на Дивия Запад за онова време излизало неефективно.
Уиски там можело да се прави навсякъде. Британците далеко, морски блокади няма. Трудно можело да се обложи с някакви данъци и такси.
Нещата не се променили и след 1776г.
Така вече през 1791г. само в едната Пенсливания имало към 5 000 дестилерии за уиски. По една на всеки 6 души. (Фактически всяко семейство варяло уиски).
Това, разбира се не останало незабелязано и в 1791г. бил приет нов закон. Вече в самите САЩ. Производителите на уиски трябвало да плащат по 7 цента данък за всеки галон уиски от 1 юли 1791г. 
Това вече преляло чашата на търпението.
Повечето фермери отказали да изпълнят новия закон. Започнали и да нападат и събирачите на този данък. Горели им и данъчните книги. Управляващите пък започнали да палят дестилериите на бунтовниците. А янките започнали да си формират въоръжени отряди да си ги пазят. В крайна сметка Вашингтон клекнал и в 1792г. и още в 1794г. намалили акциза за уискито. Направо двойно. 
През юли 1794г. в Пенсилвания федералния маршал отишъл в дома на фермера Уилям Милер. С призовка да се яви в съда. Но на маршала оказали съпротива. Започнала стрелба. И макар и никой да не бил даже ранен, около 500 души от околната местност набързо за две денонощия организирали въоръжен отряд. Нарекли се Whiskey Boys. После това станало нарицателно за всички бунтовници на Пенсилвания. Шоуто е, че водач на Whiskey Boys станал местния прокурор Дейвид Брадфорд.
Само седмица по-късно до Питсбърг вече се набрали към 6 000 въоръжени мъже. Брадфорд с болшинство (тогава гласували янките и за това) бил избран за генерал. Тук била приета и първата резолюция за отделяне вече от САЩ.
Властите мобилизирали 13 000 опълченци от Вирджиния, Ню Мексико и Мериленд. И заедно с артилерия тръгнали към Питсбърг. Но въстаниците се разбягали.
В последните години от живота си и самият Джордж Вашингтон основал дестилерия за уиски в своята резиденция Маунт Върнън. Започна с два казана. После станали 5. Само за първата година на производство - 1797, той произвел 11 000 галона уиски (50 000 литра). Продажбата на 75% от това уиски само му донесла 7500 долара печалба. Защо 75%? Ами останалото уиски той помнел и раздал безплатно на политическите си единомишленици.
Ето още една статистика от едно политическо събрание на тогавашните САЩ:
Пак организирана от Вашингтон. Тогава, на едно събрание със само 80 души политици било изпито 12 галона уиски (55 литра сиреч по 700 грама на глава)! Бил изпушен 5 фунта тютюн. изядени 7 буци сирене всяка по 5-6 кг. (По половин кило на човек). И сто фунта варено говеждо. (Пак по половин кило на човек).
Така уискито станало основата на американското общество.
 
Дефлегматорът - тайната на ректификационната колона. Печат
Някои считат, че и малките битови ректификационни колони са си както и битовите дестилатори изобщо. Сиреч някакви тръби, само че вместо по хоризонтала, са вдигнати нависоко.
Това изобщо не е вярно. Даже и за американските модели домашни ректификационни колони, които бях внесъ, разучих и продадох. 
deflrg_yankee.jpg
Външно в тях съвсем пък нямаше нищо освен тръба и тръбички през нея. И хладник, както при нормалните дестилатори. Но точно тези, преминаващите през основната тръба тръбички играят при янките ролята на дефлегматор. Макар и от най-тъпия вид, но все пак дефлегматор. 
Първо какво е ректификацията аз съм написал вече. Да напомня отново, че самият процес на ректификация е невъзможен без противоток на течност и пари в колоната. А основното преимущество на ректификационната колона е т.нар. фракционна дестилация. Само тя позволява сравнително доброто разделяне на водния разтвор, съдържащ няколко компоненти (в нашият случай етилов спирт, метилов спирт, изобутилов спирт и т.н.) на относително чисти отделни компоненти (в нашия случай сравнително чист воден разтвор на етилов спирт). 
И всичките тези функции в ректификационната колона се реализират от т.нар. дефлегматор. Действието на дефлегматора се заключава във факта, че при непълно охлаждане, парите на кипящия разтвор се кондензират, но частично спрямо по-висококиящата течност. А на нас, пак да напомня това ни трябва. Защото метиловия спирт кипи при по-ниска температура от етиловия. 
Междинния кондензат се нарича флегма. И идва от гръцката дума phelgma която значи слуз, мокрота. 
Флегмата се ражда в устройство, наречено дефлегматор. Тъй като ние в нашия случай гоним само една от съставките на кипящите джибри - етиловия спирт, то и затова и в нашият случай е достатъчен еднократен дефлегматор. (Например за отделяне на нафта и бензин от нефта трябват два дефлегматора - на 320 и на 370 градуса).
Съществуват няколко вида дефлегматори. Най-неефективен е дефлегматора на Вюрц. А добро действие дава дефлегматора на Хемпел. Има още и дефлегматори на Видмер, на Калбаум... 
След като видях американските битови ректификационни колони, аз разработих свой си двукомпонентен дефлегматор. 
defleg.jpg
Как изглежда американския дефлегматор? Както се вижда на снимките две или три тръбички, пресичащи основната колона, през които тече студена вода. Така от студената вода в колоната се създава температурната разлика. Но всичката флегма се стича обратно в колоната. А специалистите казват, че в добрите колони съотношението следва да е 3/4 към една четвърт. Сиреч да се връщат само 3/4 а да се отнема една четвърт за конденз. 
За да реализирам тази функция аз добавих към американската система и руска. И то руска двойна. 
defleg3.jpg
На снимките се вижда как изглеждат простите руски дефлегматори.
 Обърнете внимание на формата. Тя е за да се реализира стичане на флегмата при наличие и на обем и на възможност все пак за протичане на парите през дефлегматора.
Аз в моите колони монтирам дефлегматор, който хем е както простите руски, но и хем над него стои дефлегматор на Хемпел. 
meden_defleg.jpg
Така моят дефлегматор се състои и от тръбички (виж на последните две снимки) и от прост руски и от дефлегматор на Хемпел, който аз наричам горен хладник. И един мислещ човек може много лесно да управлява процеса, защото вече има цели три лоста за въздействие. 
defleg2.jpg
Това всъщност дава спирането или пускането или намаляването на дебита на водата, течаща през напречните (американски) тръбички и през горния хладник.   
 
Видове хладници и как да си ги направим Печат

Най-важният елемент на традиционните системи за дестилация е т.нар. хладник (кондензор). 

Обикновено до сега в домашните системи това е една медна серпентина натопена във варел с вода.

Серпентина, за да може по-дълго време парите да преминават пътя си до изхода и така да се получи пълен конденз.

Серпентината се прави от навита на спирала с постоянен диаметър медна тръба. (За неръждавейка, просто забравете да я навиете на спирала). 

На практика така се реализира т.нар. хладник на Димрот от теорията на дестилацията.

Но, освен хладник на Димрот (медна серпентина) има още ред други хладници в теорията и практиката на дестилацията.

Да, хладникът на Димрот е с висок коефициент на полезно действие.

Но веднага след него го следва хладникът на Алин.

alin2.jpg

Какво е на практика хладник на Алин? Ами дано сте се усетили къде е проблемът? Проблемът е как да получим по-голяма повърхност на единица обем, така че по-ефективно от тази охлаждана площ да получим конденз (дестилат от алкохол). Е, освен чрез серпентина, по-голяма повърхност по пътя на парите можем да постигнем и чрез сферична повърхност.

Та, хладникът на Алин е всъщност навързани една след друга сфери, през които вървят парите и кондензират по стените на сферичките.

Обикновено повечето лабораторни хладници са всъщност хладник на Алин Защо? Ами много по-лесно един стъклодув може да издуха от стъкло сфери. И да ги навърже една след друга.

Защо хладникът на Алин е все пак за предпочитане?

При Димрот парите си вървят направо. И струята увлича ли да увлича пари. И ако не е достатъчно или достатъчно студена водата - увлечените пари няма да успеят да кондензират, а увлечени от потока ще излязат във въздуха.  Но при Алин, вследствие на тесния участък при преминаване от сфера в сфера, се получава завихряне на потока в рамките на една сфера първо. После завихряне в рамките на следващата сфера. И т.н., и т.н. Т.е. получава се исканото забавяне. И съответно конденз по стените на сферичките. 

Как сами да си направим просто и бързо хладник на Алин?

Ами от стъкло е мнооого за професори. И ха сте оставили с малко вода или без вода и следва 'пааас' и стъклото се пука от температурните разлики. Сферички от мед още не съм видял. (Все пак да знаете звънците на говедата се правят от месинг).  

Докато ходя, аз все си мисля кое и как би могло да върши 'нашата работа'. И изведнъж! Виждам ефектни поставки от хром за поставяне на масата на варени яйца. 'Еврика!', казал Архимед и хукнал гол от банята. Е, аз не хукнах гол. Но стана!

Ето снимка на хладник на Алин, направен от поставки за варени яйца.

Една само забележка. Внимавайте докато пробивате дупка на поставките за яйца. При най-малкото непрофесионално действие и вместо дупка получавате разделяне на двете части на подложката.

Ако не ви се играе, или не се чувствате достатъчно 'майстор' - доверете ми се. Ще ви го направя евтино.  

За да се получи работещ хладник на Алин, остава охлаждащите сферички да се монтират в тръба, през която да тече студената вода и да се монтират и щуцери за съединителните маркучи. Мога да монтирам системата в метална тръба, мога (за по-евтино) и в прозрачна РЕТ-тръба. 

Най-простият вид хладник е правият хладник.  Наричат го и на Либих. Това е на практика медна тръбичка, монтирана в тръба с по-голям диаметър, която по-голяма тръба е затворена в двата си края и през която по-голяма тръба се пуска течаща студена вода. За да е ефективен такъв хладник трябва или повече дебит на течащаа вода (и тя вече парички) или по-голяма дължина на системата.

 

 
Oще малко за ректификацията Печат
Често ме питат най-вече за метиловия алкохол в домашната дестилация. Нека да е ясно, че колкото по-некачествени са ви джибрите (например гнили плодове) - толкова повече метилов алкохол ще се отдели. По принцип във винените джибри виновник за метиловия алкохол е пектинът в гроздето. А също и сернистата киселина. Точното име на съдържащите метиловия спирт съединения в гроздето и виното е метилсалицилат и метилантранилат. В бялото вино има 38—113 мг/дм3, а в червеното — 138— 183 мг/дм3 метилов алкохол. Как да го отделим?
Метиловия алкохол се отделя при 65 градуса. А етиловия - при 72. Затова и т.нар. първак се отделя като вреден. При обикновената дестилация само това може - чисти джибри и следене на температурата. Защото пък при висока температура започва отделяне на други вредни съставки. Аз затова в сайта си съмдал кривата на температурата. Тя е най-важната. Защото в джибрите обикновено има към 70 различни компонента - киселини, ацетони, алдехиди, масла и т.н. 
При ректификацията нещата стоят малко по-различно. Грубо казано ректификацията е създаване на зони с различни температурни разлики. И чрез тези разлики се отделят различни фракции. В най-простата ректификационна колона има една такава зона на температурна разлика и тя  е там, където са тръбичките на моя анимационен пример. Но даже и при една зона какво започва: Вследствие на охлаждането започва конденз. Той се стича обратно надолу по стените и/или пада направо в казана. Но на практика имаме смесване на течна и парова фаза. Те постоянно се смесват обратно в долната част на колоната и постоянно имаме обогатяване на смеската с етилов спирт. Така при отнемането за последващ конденз през хладника (онова там дето е като голяма човка) можем да получим вече и 96 градусов спирт. Понеже през охлаждащата част могат да 'излетят' само най леките фракции (разбирай най-високоградусния алкохол). 
И сега за метиловия спирт. Ако оставите колоната отворена (отворът, от който тече ракията) до достигане на температура към 55 градуса (за да няма излишно налягане вътре, защото ако държите постоянно затворена все някога ще гръмне - я колоната, я казана) и после затворите колоната докато температурата се вдигне на към 73-74 градуса вие какво ще направите? Ами метилът, който е тръгнал при 65 ще се охладил горе на тръбичките и ще е паднал обратно. Той естествено пак ще се качва нагоре, но вие вече сте отворили на 74 градуса колоната и през тръбичките ще се промъква теоретично само етилов спирт. А метилът теоретично все ще се върти из колоната докато накрая спрете да нагрявате. 
Е, все пак, аз съветвам изкараният от ректификационната колона спирт да бъде прекаран втори път. (Двойна дестилация). Така със сигурност ще получите значително по-чист алкохол, отколкото при дестилацията.  Но, ако искате да сте още по-сигурни - отделяйте в началото 2.5%. 
 
 
Руски рецепти за водка от картофи и зърно Печат
Сайтът ми става все по-популярен. Питате много. Доста вече идват и даже и да гледат. (Е, никой за сега почти не купува, но да се надяваме, че Дянков не лъже и че ще излезем все някога от кризата). Явно провокирани от статията ми за водка от пшеница, повечето въпроси са как да си направим чиста руска водка.  Аз порових и из руските сайтове и подбрах няколко рецепти. 
И така водка от пшеница (по руска технология - сравнете с предишната ми технология от статията "Водка от ечемик" и обобщете опит). Може и от ръж, ечемик, просо.
Суровината (зърната) се накисват в тенджера с вода над зърното поне 10-15 см. Целта е това, което изплува отгоре да се махне, т.е. да останат качествените зърна. После измитите зърна се накисват в топла вода, разстилат се на слой не по-дебел от 2см, така, че да могат да покълнят и да се развиват. Поддържа се температура до 18 градуса и влажност към 40%. Първите дни и поразбърквате зърното. И го доовлажнявате в пулверизатор ако трябва. Обикновено периодът на покълване е 7-8 дни за житото, 9-10 дни за ечемика и 4-5 за просото. Точно в кълновете се намират ферментите, които ускоряват озахаряването. Внимавате да не мухляса. Основният признак че сте готови с покълването е да получите кълнове 5-6 мм. Зърната са загубили вкусът на брашно, а вече имат малко аромат като на прясна краставица. А и коренчетата им започват да се срастват помежду си. Покълнилото зърно се изсушава. Ако ще ползвате фурни или други изкуствени средства - на не повече от 40 градуса! Иначе губите захарите! Ясен признак, че вече се е изсушила суровината са коренчетата. Те трябва леко да се отделят при търкане с ръка. Изсушената суровина се смила на брашно. Оставя се да отстои 10-12 часа на стайна температура. На 10 кг. пшеница се добавя 500гр. мая и се залива с 30 литра вода. Ако нямате мая, може и със сух грах - 1кг. Оставя се да ферментира 5-6 дни. Ако е с грах - 10. Когато ферментацията завърши, получените джибри се варят в дестилатора. Добре е да се направи двоен препек. 
Не ви се чака да покълва зърното? 
Ето една още по-проста, но и по-скъпа рецепта.
Смилате 4 литра (написах литър!) пшеница, добавяте 1 кг захар, заливате с три литра вода и оставяте на топло в продължение на 5 дни. След това  добавяте 5 кг захар, разтворени в 18 литра вода и оставяте още 7-8 дни. Когато консистенцията стане горчива, се прецежда и от изцеденото се прави двоен припек. Двоен задължително заради вече захарта. Отпадъците от прецеждането не се изхвърлят. Към тях се добавят още 5 кг захар, разтворени в 8 литра топла вода и и се оставят за още 8-10 дни. След това пак се прецежда и се прави нов двоен препек. И все пак за предпочитане е класическата рецепта, при която захарите се получават от кълнове и ферментират с мая. Така получавате алкохол от естествени природни суровини. 
Питаха ме доста хора и за рецепта за водка от картофи. Ето я:
Измийте и настържете на ренде 20кг. картофи. (Дано да имате електрически кухненски робот, че иначе е връткава работа). Настърганите картофи сложете в подходящ съд с кипяща вода. Оставете да изстива до към 60 градуса, като бъркате постоянно. После добавяте 1кг. брашно и ситно нарязана слама от пшеница. Разбърквате добре. Когато сместа стане светла, течността се отлива в друг съд, а остатъкът отново се залива с вода, но вече с температура 50 градуса. Пак се бърка и се оставя да постои повече време за да се получи нова светла течност. Отново се отлива получената светла течност и се смесва с първата получена светла течност. Добитата от първия и втория процес светла течност се смесва с мая. (100грама на 5 литра) и се оставя да ферментира 10-15 дни. После се вкарва в дестилатора (казана). И ...картофена водка. Ноо...задължително пак двоен припек!
Много посетители на сайта ми ме питаха от колко суровина колко алкохол да очакват. 
Ето малко данни:
От пшеница - към половин литър алкохол за килограм. И то качествен алкохол се получава.
От ечемик - към 400мл.
За сравнение от винени джибри - към 300мл. (в зависимост от това колко сте ги изстискали за вино все пак). 
А от плодовете се изкарва и по-малко плодова ракия - към четвърт литър. (Ябълки, круши, а от черешите и още по-малко).


 
<< Първа < Предишна 1 2 Следваща > Последна >>
Резултати 1 - 9 от 11

Още за малкия ХВК бизнес

transportna_lenta6.jpg

 Какво е ХВК? Ами старо съкращение за хранително вкусовите ни едно време комбинати. А сега аз предлагам най-новата си иновация за дребния и семеен бизнес от хранително-вкусовия бранш. Повече инф.>>>

Още услуги от мен

30-литров съд от 'Лидъл'

 

30l_cial.jpg
 

 

Как го доработвам до автоматичен дестилатор? >>>   

Още иновации от мен

tend_bark_fur_otdolu.jpg

и ферментатор и бъркалка и сушилня и паров дестилатор и варене даже на зеленчуци на пара ...още>>>  

Как да мерим:

alc_meri.jpg  Ето един полезен за казанджиите уред моя разработка... Още >>>
А в този сайт има и времева диаграма на процеса на дестилация на алкохол. ... Още >>>

Време е и за комбоУреди

3in1_3.jpg

 

 

kofa_van.jpg

   кликни всяка снимка за статия    

Как да почиваме?

55+.png
за такива като мен - улегнали, но все още мераклии 

А за здравето?

logo_zdrave.jpg

Малко политика?

jj_saveti.gif

Вносни класически казани

100lsrb2.jpg

Още малко визуална информация от мен

slide_2013_1.jpg